ИСТОРИЯТА НА ОБЩИНА ЕДИРНЕ

          Управлението на османската държава се среща с големи трудности при отстраняването на проблеми, възникващи на местно ниво. През 1800 години Османската държава, укрепвайки отношенията си с Европейските държави, се запознава с нов метод на управление в градовете, тоест с общинското управление. През 1864 година в град Истанбул на 6.то Административно управление Бейоглу се организира първия Общински съвет с участието на членове от етническите групировки и се прави първият опит за предлагане на общински услуги.            Първата самостоятелна Общинска организция се основава в град Едирне, а  Общинският съвет в град Едирне  през 1867 година по времето на Областният управител Хуршит Паша. Такова управление се въвежда  във всички градове, които влизат в границите на областта. Структурирането става с прилагане на закона за учредяване на общините и общински съвети, назначаването на персонала и определяне на техните задължения.

          Не се знае с точност кой е бил първият кмет на град Едирне, смята се, че първият кмет на Едирне е бил Хайри Ефенди през 1867 – 1871 година. Според източници се вижда, че през тези години след основаването на Общината не е имало сграда, в която  да предлага услугите си. По тази причина известно време седалище на общината е сградата,  намираща се на мястото на сегашния Военния гарнизон Халилпаша  и митническият хан. След време Общината се премества в някои постройки на сегашното си място, но не се знае точно в кои .

          31 години от основаването на общината , през 1898 година  се прави първата инициатива за построяването на  Общинска сграда от новоизбраният кмет Джеззар Дилавер Бей. Основите на сегашната сграда са положени през 1898 година и тя е готова през 1900 година. Проектантът на сградата е инженер Назиф Аканлар, през това време преподавател във Военното училище град Едирне и инженер на Общината. Разходите за построяването му са възлезли на 5000 лири, голяма част от които са били дадени от аристокрацията на града. Голяма е заслугата на Назиф Аканлар за подготовката на Благоустройствения план на квартал Калеичи, подобряването на водопроводната мрежа и построяването на нови административни сгради. Картата на градоустройствения  план на квартал Калеичи и днес се пази в общината.

          Общинската сграда е разположена на място, което се дефинира като историческия триъгълник между Ески Джамия, Юч Шерефели Джами и Джамията Селимийе и северно от булеварда , който разделя града на две Талатпаша асфалтъ. С външният си вид, постройката на Общината показва, че е административна сграда, която отговаря на потребностите на века, запазвайки положението си и вземайки място между монументалните паметници на града. Разположена с югозападна ос , сградата е със симетричната и квадратна форма с изразени навън изпъкналости .

          Постройката заедно  с мазето  е зидана на  три етажа. Входната част  е към булевард Мимар Синан. На фасадата се намират дълги прозорци завършващи със сводове, балкона за произнасяне на речи е оформен с красиви архитектурни елементи и общинския надпис. До входната дървена врата се достига с 6 мраморни стъпала, след което пред посетителите се отваря дървено стълбище със специфичен план и естетика с 33 стъпала  водеща към горният етаж. Отпред от двете страни на стълбището се намират два шкафа, а отзад  две бели печки облицовани с керамика. На входния етаж отдясно са разположени стаите на отделите “Връзки с Общественоса и печата” и “Деловодство”  , а отдясно “Образование”. Телефонната централа и Личен състав отзад се намира Ритуалната зала. На този етаж от двете страни по стените се виждат картини с историческа ценност. При изкачването нагоре по дървеното стълбище се впечатляваме от блясъка на полилейя на тавана. От ляво на приемния хол се намира стаята на кмета и заместник кмета, а отдясно стаята на заместник кмета и музейната сбирка, където е пребивавал основателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк. На същия етаж се намира заседателната зала на общинския съвет, по стените му се виждат снимките на всички кметове от основаването на общината до сега. Двете печки, които се ползвали за отоплението на салона впечетляват с  цветната керамична облицовка и естетическия си външен вид, харакерни за това време. Всички картини и полилеи, намиращи се в сградата имат голяма историческа ценност. Дилавер Бей, който е бил главния спонсор при построяването на общината  е бил голям ценител на културните ценности и предмети на изкуството. Една част от картините е купил , а друга  е  поръчил  на известния художник Хасан Ръза, с които е декорирал стаите и по този начин общината е станала притежател на  една безценна колекция от картини.

          Мустафа Кемал Ататюрк посещава град Едирне на 21 - 25 Декември 1930 година и  му е отредена стая в сградата на общината. През 1973 година  със запазените  му вещи,  стаята е  превърната в музейна сбирка  от тогавашния кмет Гюнгьор Мазлум.

          Общинската сграда по време на Българската и Гръцка окупация е  предпочитано място за настаняване на някои държавни ръководители като Крал Фердинанд и Крал Константин, които са останали известно време в сградата. През 1910 година Султан Мехмет Решат  пребивава в същата стая. Сегашните помощни сгради, които се намират в двора  на общината не са съществували през годините на построяването му. През 1911 година сградите, намиращи се до общината са отчуждени в южната част на градината  и е построена сграда, която и сега се ползва като Здравен център и Дирекция Здравеопазване към общината.